Блондинка на теоретичен изпит на шофьорски курс. Комисията пита:
– Опишете работата на двигателя.
– Може ли със мои думи?
– Разбира се!
– Бррр-ррр-ррр-ррр…
Две костенурки вървели през пустинята – година, две, пет… десет… 20, 50 и гледат оазис. Много били жадни. Тъкмо едната се навела да пие вода и другата и казала:
– Аааа, не, не може така, ние сме културни костенурки и трябва да пием от чаша! Хайде, аз ще се върна да взема, но ти ще ме чакаш и няма да пиеш вода без мен, нали сме приятелки…
И тръгнала. Другата костенурка чакала, чакала, година, две, пет… десет… 20, 50… вече не можела да чака, много била жадна и тъкмо да се наведе да пие, от храстите „изкочила“ първата с ехидна усмивка:
– Аааа, ама ако ще се лъжем, никъде няма да ходя!
Колко е внимателен един мъж се измерва в чертички.
– Една чертичка – внимателен.
– Две чертички – невнимателен.
Разговор между мъж и жена:
– Днес съм адски нервна, не ме питай защо!
– Добре.
– Ето, на теб изобщо не ти пука!
Не знам защо всички мразят мързеливите хора? Та те не са направили нищо!
– Мамо, може ли да нося сутиен?
– Не!
– Но мамо, аз вече съм на 14!
– Не казах!
– Моля те деее!
– А бе, сине, ти от дума не разбираш ли?
– Коя е любимата поза на жената?
– Мъжът, наведен над щанда за бижута…
Почивните дни са ти дадени за да си стоиш вкъщи, за да си починат хората от теб…
– Имам чувството, че жена ми изневерява…
– Стига бе! Как разбра?
– Ами преместихме се от Сливен в Бургас, а водопроводчика е един и същ…
Блондинка при младия си професор:
– Професоре, готова съм на всичко за 3-ка!
– Страхотно! Ами вземете си научете уроците.
Някъде в северозапада:
– Алооу, у дом ли си?
– А тизе кой си?
– Я съм мъжо ти!
– Е па моя мъж си е у назе.
– Е… ми я тогава чии съм?
Вещите, които още не сме изхвърлили – това е боклук.
Вещите, които майката и бащата са пропуснали да изхвърлят – това е ретро.
А вещите, които баба и дядо са пропуснали – това са антики.
Българинът става от масата само ако много му се пикае, за всичко останало става жена му!
